Защо мелатонинът е толкова важен за здравето ни
Мелатонинът регулира циркадния ритъм. Като поддържа синхрона на циркадните часовници и ритми, мелатонинът регулира циклите сън/ будност и заедно с тях здравия освежаващ сън. Всичко в тялото ни, от метаболизма, през апетита до имунитета, е обвързано с циркадния ни ритъм, което означава, че регулиращата сила на мелатонина крие много ползи за здравето ни, отвъд съня.
Мощен антиоксидант, мелатонинът защитава здравето и ограничава щетите от свободните радикали, бори се срещу растежа и разпространението на раковите клетки, предоставя специфична и важна защита на мозъка ни.
Всички искаме да спим добре, да забавим ефектите от остаряването и да поддържаме ума и познавателните си способности през целия си живот. Мелатонинът играе ключова роля във всичко това.
Основният източник на мелатонин в мозъка ни е епифизата. Ще ви разкажем малко повече за нея, тъй като промените в тази малка, но изключително важна част от мозъка ни влияят върху производството на мелатонин, с потенциални значими ефекти върху остаряването и рисковете ни от невродегенеративни заболявания, вкл. Алцхаймер.
Произведеният от епифизата мелатонин влия върху съня, остаряването и здравето на мозъка
Епифизната жлеза е голяма средно колкото грахово зърно и е разположена приблизително в точния център на мозъка. Макар да произвежда и други неврохимикали и хормони, мелатонинът е нейният най-важен продукт. Мелатонинът се синтезира и в други места в тялото ни, скорошни проучвания доказват, че повечето клетки в тялото ни го правят. Значимо количество се произвежда в стомаха, в кожните, кръвните и в мозъчните клетки, извън епифизната жлеза.
Но мелатонинът, произвеждан от епифизата е уникален и особено важен. Точно той регулира циркадния ритъм. Производството му се активира от тъмнината. Увеличеният мелатонин изпраща сигнал до основния ни циркаден часовник и го синхронизира с 24-часовия дневен цикъл.
Когато епифизата не функционира оптимално, критичната доставка на мелатонин е нарушена. А това може да доведе до сериозни негативни последици за съня, за биологичното остаряване и за риска от невродегенеративни заболявания, вкл. Алцххаймер.
Едната от причината епифизата да не функционира нормално е процесът, известен като калцификация. Калцификацията е натрупване на калциеви отлагания и се проявява в много части на тялото ни, вкл. сърцето и артериите, мозъка, ставите и мускулите. Но епифизата е особено уязвима. Всъщност, калцификацията се случва много по- агресивно там, отколкото в която и да е друга част на тялото.
Мелатонинът защитава здравето на мозъка и забавя процеса на стареене
Ролята на мелатонина да защитава здравето и функциите на мозъка е добре документирана. Между многото функции на мелатонина, той действа противовъзпалително и е анти-оксидант. Мозъкът е особено уязвим на увреждания от възпалителен и оксидативен стрес, а високите нива на мелатонин спомагат за ограничаването им. Мелатонинът пряко подпомага защитата срещу формирането на два протеина, Тау- и бета-амилоидите, които са ключовите биологични маркери за Алцхаймер. За нас стабилното снабдяване с мелатонин е много важно през целия живот, за да поддържаме когнитивните си функции и намалим риска от развитие на болестта на Алцхаймер.
Съществуват обещаващи проучвания, които показват, че мелатонинът може да е ефективно лечение срещу Алцхаймер. Те демонстрират, че мелатонинът забавя прогресирането на болестта и намалява симптомите, свързани с нея, вкл. нарушенията в съня, когнитивния спад и проблемите при залез слънце, т.е. повишеното объркване и възбуда, които някои хора с деменция преживяват в късния след обяд. И това не е единственото невродегенеративно заболяване, което се влияе от мелатонина. Той може да подпомогне лечението на Паркинсон, множествена склероза, болестта на Хънтингтън.
Мелатонинът има широко въздействие върху цялостното ни остаряване. Нивата му намаляват с възрастта, а понякога това се случва, независимо от калцификацията на епифизата. Ниските нива на мелатонин се асоциират с ускорено биологично остаряване. Нарушенията на циркадния ритъм са критично свързани с остаряването и влияят върху дълголетието. Ниските нива на мелатонин и излезлия от ритъм циркаден часовник пряко причиняват проблеми със съня, което от своя страна влияе върху остаряването. Изследвания върху животни показват, че високите нива на мелатонин удължават продължителността на живота.
Нека да обобщим: калцификацията на епифизата забавя производството на мелатонин, което, от своя страна ускорява остаряването и лишава мозъка от защита срещу развитието на болестта на Алцхаймер и други невродегенеративни болести. Извън взаимодействието с мелатонина, калцификацията на епифизата може директно да укори остаряването и повиши рисковете от невродегенеративни заболявания.
Ето и следващият голям въпрос: можем ли да направим нещо, за да ограничим калцификацията на епифизата, да опазим съня си, здравето на мозъка и дълголетието?
Може ли да забавим калцификацията на епифизата, като спим по-добре
На учените все още предстоят много изследвания, за да разберат как точно се случва калцификацията на епифизата и как това влияе на остаряването и предизвиква невродегенеративни заболявания. Но има доказателства, че някои фактори може би допринасят за това. План от стъпки, които могат да ограничат калцифицирането показва, че сънят сам по себе си помага да се адресират поне няколко фактора, които според учените ускоряват калцифицирането.
Хронично съдово възпаление. Епифизната жлеза е пълна с артерии, вени и капиляри и е подложена на изключително висок кръвен поток. Това я прави особено уязвима на съдови възпаления, а те могат да предизвикат калцификация. Добрият сън, когато едновременно спите достатъчно и сънят е възстановяващ, е един от най-важните начини да намалим хроничното възпаление, особено докато остаряваме.
Други навици, които борят възпалението са: поддържане на нормално тегло, редовни физически упражнения, пълноценен хранителен режим, с ниско съдържание на преработени храни и захар. Тези навици добавят ползи, които подобряват и съня!
Мозъчна хипоксия. Мозъчната хипоксия възниква, когато мозъкът не получава достатъчно кислород. Липсата на кислород е изключително опасна за този жизненоважен орган. Тя може да допринесе за натрупването на калциеви отлагания в епифизната жлеза и води до едно от най-често срещаните и проблемни нарушения на съня: сънната апнея. Нарушеното дишане при сънна апнея лишава мозъка от достатъчно кислород. Хипертонията също води до мозъчна хипоксия. И двете състояния често остават недиагностицирани, излагайки хората на вредните ефекти на хипоксията. Като диагностицираме и се лекуваме за сънна апнея и високо кръвно налягане, намаляваме рисковете от недостатъчно снабдяване на мозъка с кислород, а това може да помогне за намаляване на калцирането в епифизната жлеза. Апнеята директно се свързва с ускореното остаряване, както и с повишените рискове от Алцхаймер.
В ход са завладяващи проучвания, които изследват начини за декалциране и подмладяване на епифизната жлеза. Но всички ние можем да предприемем стъпки в ежедневието си, за да поддържаме жлезата, произвеждаща мелатонин, здрава и функционираща добре. А първата стъпка е пълноценният сън.
Трябва ли допълнително да приемаме мелатонин?
Приемът на мелатонин може да бъде полезен за някои хора, но ПРЕДИ да добавите мелатонин към своя режим, важно е да разберете дали той е подходящ за вас и да знаете колко и кога да приемате.
Нивата на мелатонин намаляват поради няколко причини и стареенето е само една от тях. Медицински състояния, генетика, ненавременно излагане на светлина и промени в ежедневния график са други фактори, които допринасят за ниските нива.
Дефицитът на мелатонин е само едно потенциално обяснение за трудното заспиване и нередовния сън, които ви лишават от достатъчно количество възстановяващ сън, за да посрещнете индивидуалните си нужди. Проблеми със заспиването, събуждане през нощта, чувство на изтощение и на това, че след сън не се чувствате свежи, проблеми с концентрацията през деня могат да възникнат в резултат на редица фактори, свързани с начина на живот и здравето, както и от нарушения на съня, съществуващи независимо от дефицита на мелатонин.
Мелатонин в правилната доза може да помогне на много хора да заспиват по-бързо. Но няма ясни доказателства за това дали мелатонинът подобрява цялостния сън и качеството му. Мелатонинът често е ефективен за краткотрайна употреба, при смяна на часовия пояс, например. При симптоми на безсъние мелатонинът е най-ефективен, когато се използва в комбинация с други методи за стимулиране на съня, включително естествени средства - промени в средата, в която спите и в ежедневните и нощни навици, като например използване на очила, блокиращи синята светлина, когато стоите вечер пред екрана.
Факторите, водещ до нарушен сън и ниски нива на мелатонин, са многобройни и се различават при отделните индивиди. Ето защо няма еднозначен отговор дали трябва да приемате мелатонин.
Нека първата ви стъпка да бъде разговор с вашия лекар. За да се оцени възможен дефицит, нивата на мелатонин могат да бъдат тествани чрез кръвен тест, слюнка или урина, а вашият лекар може да определи кой тест е подходящ за вас. Също толкова важно той да диагностицира всички основни медицински състояния, включително наличието на нарушение на съня.
Ако приемате мелатонин за сън, след консултация с лекар, важно е да обърнете внимание кога приемате дозата. Може да се наложи известно коригиране на дозата, така че нейните ефекти да достигнат връх в точното време. Ако приемете мелатонин твърде рано, той ще започне да действа твърде рано, а ако го вземете твърде късно, може да се почувствате замаяни на следващата сутрин.
Д-р Бреус препоръчва да започнете с приема на мелатонин около 2 часа преди лягане и да коригирате времето си на стъпки от 30 минути, докато започнете да заспивате във времето, което сте определили за лягане и се събуждате без прекомерна сънливост.
Колко мелатонин трябва да приемате?
Ако приемате мелатонин под формата на хапчета, д-р Бреус препоръчва да приемате 0,5 mg до 1,5 mg, около 90 минути преди лягане. Ако приемате мелатонин в течна форма, вземете същата доза, но половин час преди лягане.